понеделник, 11 август 2014 г.

Строителна площадка

Животът ми е строителна площадка.
Мечтите ми, разпилени, се губят в общия безпорядък.
Страховете ми стърчат като ръждясали пирони от най-опасните места.
А основите поддават, разядени от разочарования.

Сърцето ми е строителна площадка.
Майстори влизаха и губиха време в напразни опити да наредят разбитата мозайка.
С кални обувки и груб език, те унищожиха завинаги някои от най-крехките елементи.
Все още не съществува лепило, което да поправи всички щети.

Уморих се от тези безкрайни ремонтни дейности.
Да инвестирам в строителни материали и нови надежди.

Де да можех да избягам от тази строителна площадка.
Де да можех да избягам от жовата си, от себе си...


2 коментара:

  1. Мила приятелко, страховита метафора си избрала. От години се чудя какво се опитват да направят българите с тези безкрайни "ремонти" на жилищата си и най-сетне в твойте думи проумях, опитват се да променят живота си, но не постигат нищо - само разрушават. Вярвайми и на тях им се иска да избягат, защото те живеят в такава стройтелна площадка. А не е нужно да се бяга. Трябва да се започне, като се изгонят разрушителите и се разчистят отломките, дори и да са останали само малки парченца около тях може и трябва да се ИЗГРАДЯТ (не построят) ЗДРАВИ и ДЪЛБОКИ основи като на тези на църквите ни изграждани по време на турското робство, които да съхраняват вярата, надеждата и българското. Така и твоето сърце ще се въстанови, белезите са само повърхностни, сърцевината е здрава.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей, скъпа Петя :))) Хареса ми това, което пишеш за изграждането и разчистването на отломките. Имаш право! Хубаво е човек да се концентрира върху положителното. Да подхожда с вяра и надежда дори когато мрачните мисли заплашват да надделеят.

      Изтриване