неделя, 17 август 2014 г.

Среднощните бягства от нашите дневни страхове

Като деца четяхме Джани Родари и си мечтаехме да отворим магазинче със две полички и да продаваме надежда за всички.

Днес сме вече големи. Под леглата ни не се крият чудовища и в сенчестите ъгли на стаята няма таласъми. Да, ние вече сме големи. Не гледаме Сънчо. Лягаме късно. Пием качествен алкохол. Упорито съкращаваме живота си с вредни навици. Вървим по пътя си на безсрамни възрастни. Поемаме отговорност и отчаяно се стараем да бъдем безгрешни.

Вече не сънуваме кошмари, защото нощем сме твърде заети да бягаме от дневните си страхове. Да търсим топлина и да просим любов от непознати. А най-страшното в нашите среднощни бягства е, че никога не можем да избягаме достатъчно далеч, защото вече сме големи и знаем, че няма кой да ни даде всичката своя надежда.

* * *

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
— Надежда. Надежда за всички.

„Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!“
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

2 коментара:

  1. "Всичката своя надежда" ти давам. Вземи я с усмивка... Така и за мене ще има... защото и надеждата се умножава, когато на други я даваш...
    А "защото сме големи и знаем..." - забравяме, че нищо не знаем :)
    Поздрави, Джейн!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Амазонка :)))) Една усмихната вечер и за теб!

      Изтриване