Днес сме вече големи. Под леглата ни не се крият чудовища и в сенчестите ъгли на стаята няма таласъми. Да, ние вече сме големи. Не гледаме Сънчо. Лягаме късно. Пием качествен алкохол. Упорито съкращаваме живота си с вредни навици. Вървим по пътя си на безсрамни възрастни. Поемаме отговорност и отчаяно се стараем да бъдем безгрешни.
Вече не сънуваме кошмари, защото нощем сме твърде заети да бягаме от дневните си страхове. Да търсим топлина и да просим любов от непознати. А най-страшното в нашите среднощни бягства е, че никога не можем да избягаме достатъчно далеч, защото вече сме големи и знаем, че няма кой да ни даде всичката своя надежда.
* * *
Ако можех да имам едномагазинче със две полички,бих продавал… познайте какво?— Надежда. Надежда за всички.
„Купете! С отстъпка за вас!Всеки трябва надежда да има!“И на всеки бих давал аз,колкото трябва за трима.
А на тоз, който няма парии само отвънка поглежда,бих му дал, без да плаща дори,всичката своя надежда.
"Всичката своя надежда" ти давам. Вземи я с усмивка... Така и за мене ще има... защото и надеждата се умножава, когато на други я даваш...
ОтговорИзтриванеА "защото сме големи и знаем..." - забравяме, че нищо не знаем :)
Поздрави, Джейн!
Благодаря ти, Амазонка :)))) Една усмихната вечер и за теб!
Изтриване