Надя

Тялото й се поклащаше в съблазнителния ритъм на музиката. Очите й бяха затворени, а ръцете й бавно се плъзгаха по нежния сатен, обгръщащ кожата й.

Дрезгавият глас на певеца проникваше с опустошителна категоричност в съзнанието й. Пленяваше рационалните й мисли и я принуждаваше да се движи все по-плавно. Беше като хипнотизирана. Завъртя се, ръцете й се плъзнаха към косите й, а после започнаха да се спускат обратно надолу с подчертана чувственост.

Завъртя се отново. Задържа се на пръсти, заслушана в мелодията. Пленителният мъжки глас бе достигнал дълбините на съзнанието й докосваше там най-нежните струни. Отнасяше я далеч от всяка реалност.

Тялото й, сякаш напълно подчинено на невидима сила, продължаваше да се движи в ритъма на музиката. Цигарен дим обгръщаше нежната й фигура. Всички разговори в малкия бар бяха спрели. И дори барманът, останал без дъх, следеше всяко нейно движение. Красива и грациозна тя се извисяваше над всеобщото възхищение.

Вълнуващият мъжки глас премина в затихващо ехо. Последните акорди изпълниха помещението. Надя остана на пръсти, с ръце протегнати високо над главата. Трябваха й няколко мига, докато се отърси напълно от хипнотичното влияние на музиката.

Постепенно се връщаше към реалността. Очертанията на бара ставаха все по-мъгливи. Несъществуващият цигарен дим заличаваше лицата на безмълвните мъже. Ароматът на уиски, премесен със специфичния дъх на евтина бира също бавно се изпаряваше. Красивите сребърни обувки, които с такава лекота се плъзгаха по пода също изчезнаха. Хладният сатен по кожата й се превърна в скучен памук.

Надя отвори очи. Огледа се в малкия си двустаен апартамент и въздъхна. Беше сама. Музиката и танцът отново я бяха отвели далеч в един колкото вълнуващ, толкова и несъществуващ свят. Там Надя бе желана и дори обичана. Една идея по-красива и много по-талантлива. В този съвършен свят цялото й същество бе изпълнено от самоувереност и страст.
В онзи бар Надя бе дръзка и свободна.

А между стените на собственото си жилище си оставаше едно обикновено момиче, което посред нощ танцуваше между масата и дивана. И отчаяно си представяше как старият размъкнат анцуг се превръща в изящна сатенена рокля.

Жалка картинка. Надя сви презрително рамене. Ядосана сама на себе си, се отправи към спалнята. Утре я чакаше нов ден от съвсем реалния й живот на обикновено момиче. Светлините огаснаха, а Надя се изгуби в мрака.

Тя така и не видя младият мъж, долепил лице в прозореца на отсрещната сграда. В очите му гореше възхита, а пулсът му се бе превърнал в огледално отражение на нейните движенията.