Разминаване

Нощта държеше в плен целия град. Стрелките на стенния часовник глухо отекваха, а последната свещ бавно и тихо догаряше.

Не можеше да заспи и не искаше. Беше се свила под една мека завивка и разсеяно следеше с поглед сенките, които се гонеха по стената. Светлините от преминаващи коли, уличната лампа и пламъкът на самотната свещ. Всички те хвърляха отблясъци върху празната стена и оставяха своите невидими отпечатъци там. Гонеха се, приливаха едни в други, а накрая неизменно изчезваха.

Някой ден и тя щеше да изчезне. Да се изгуби и може би дори да бъде забравена. 

Този ден бе все още далеч, но въпреки това, тя имаше чувството, че бавно чезне. И с всяка следваща секунда губи все повече и повече от себе си.

Тъжна история. Съвременна драма, без драматичен край. 

Те бяха млади. Той имаше мечти. А тя бе горда и упорита. Той бе дързък и не се страхуваше от неизвестното. Тя минаваше за здраво стъпила на земята. Той живееше сега. Тя мислеше за утре. Той събираше пари за еднопосочен самолетен билет. Тя учеше за кандидат студентски изпити. Той  я целуна за последно и замина. Тя стана студентка.

Известно време успяваха да поддържат връзка. Той разказваше за вълшебни места и в очите му блестеше страст. Дните обаче минаваха. Тя ходеше на лекции, а неговото приключение започваше да се превръща в борба за оцеляване.

Постепенно изгубиха контакт. Остана само споменът за парещи устни и неизживени младежки радости. Минаха още доста безсънни нощи, докато тя събра сили да погледне истината в очите. Бъдещето вече не я интересуваше. Не влагаше усилия, нито желание. Бавно и сигурно се проваляше в начинанията си, но дори и това не я интересуваше. Гаснеше. Също като пламъка на онази свещ.

Преди няколко месеца нямаше смелост да бъде неразумна. Тогава дори и не си бе помислила да тръгне след него. Но сега вече знаеше, че това бе единственото правилно решение.

Щеше да замине!  Да го открие!

Сменяше работа след работа. Всяка следваща квартира бе по-мизерна от предходната. Спестяванията му отдавна се бяха стопили. 

От седмици преживяваше единствено на късмет и милостиня. Беше се откъснал напълно от света, към който преди принадлежеше. Продаде компютъра си, за да не нощува на улицата. 

Ала колкото и мизерно и дори нещастно да живееше, с всеки следващ ден сбъдваше по една своя мечта. Виждаше с очите си места, за които само бе чел. Срещаше се с невероятни хора. Общуваше, учеше се, поемаше рискове и разчиташе само на себе си.

За няколко месеца бе израснал с години.

Скитникът в него видимо ликуваше и копнежа му по нови приключения ставаше все по-голям. И ако не бе споменът за топлите й устни и желанието да ги покрие отново със своите, приключенския дух със сигурност щеше да надделее.

Но колкото повече време минаваше, толкова по-сериозно се замисляше за бъдещето. За нея. За възможността да остареят заедно. Една сутрин се събуди и вече знаеше, че това бе единственото правилно решение.

Щеше да се върне! Да я открие!