Мисля си за всички онези трябваше и можеше, които срещаме в живота си... Понякога ми се струва, че ежедневието е война със съдбата. А всички можеше и трябваше са боеприпасите на съдбата. Малки, но ефикасни, гранати със закъснител.
Вървиш си по улицата. Почти доволен от току що приключилата делова среща. Аха, аха да се зарадваш и да отметнеш деня като успешен. И БАМ! С левия си крак сритваш едно тлъсто можеше. Разбира се то не избухва на момента, вместо това започва да те гложди прилежно отвътре, оставяйки смърдяща диря от съмнение след себе си:
Можеше да бъда малко по-убедителен! Можеше да подготвя по-добра презентация! Можеше...
В края на деня доброто ти настроение е разядено от злобното можеше, а ти заспиваш кисел и сърдит на целия свят. БАМ! 1:0 за съдбата!
Първа среща. Скромно, тихо момиче и още по-тихо момче. Срамежливи погледи, колебливи въпроси. Недоизказани желания и много неудобно мълчание. Кафето е изпито и всеки поема по пътя си. Малко след като се сбогуват, всеки от героите ни се сблъсква с по едно трябваше.
Трябваше да се усмихвам по-широко! Трябваше да й задавам повече въпроси! Трябваше да му кажа, колко ми харесва загадъчната му усмивка...Трябваше!
Така нашите герои се прибират всеки у дома си. Разочаровани и измъчвани от всички призрачни трябваше, те дори забравят, че са си разменили телефонните номера. БАМ! 2:0 за съдбата!
Влакът прелита от гара на гара. А по прозореца в дясно от мен се разбиват капки дъжд, премесени с хиляди можеше и трябваше.
Трябваше по-малко да бързам и повече да го обичам. Трябваше да изпусна влака и можеше да прекарам повече време в компанията му.
Почти напълно изгубена сред потопа от съмнения за малко да не забележа красивата дъга, която се бе появила на небето.
Беше успешен ден!
Беше вълнуваща среща!
Беше хубаво да бъда с теб!
Няма коментари:
Публикуване на коментар