Мари обичала да мечтае като девойка.
Мари била вече млада жена и все така обичала да мечтае.
Мари е героиня в прозаична история, която вероятно не си струва да бъде разказана. Но защо да се занимаваме с вероятности, когато най-големите изненади се крият в прозаичните неща.
Та да се върнем отново към мечтателката Мари. Тя до толкова била заета да мечтае живота си, че дори не забелязвала, когато мечтите й се сбъдвали. Да пилее мисли по реалността не било в природата й. А всяка сбъдната мечта била веднага измествана от нова.
С времето Мари станала толкова добра в мечтаенето, че буквално умеела да превръща мечтите си в енергия. Тази почти вълшебна мощ, която учените все още не можели да подчинят на своите логични закони, обгръщала Мари като кралска мантия от светло синьо кадифе.
Всеки, който, случайно или не, се докоснел да мантията на Мари, сбъдвал мечтите си от 3 до 5 дни. А хората, които били здраво стъпили на земята и обикновено не инвестирали време в пожелателно мислене, изведнъж започвали да мечтаят.
Мари и нейната мантия станали известни. Скоро хората от цялата страна искали да се докоснат до това вълшебно покривало. Всички информационни източници докладвали за хиляди мечтани чудеса, случили се на различни хора.
Масовата истерия ставала с всеки следващ ден все по-голяма и единствено Мари не била разбрала нищо за цялата шумотевица. Тя била твърде заета да мечтае живота си и да произвежда енергия. Мантията ставала все по-голяма. С времето започнала да покрива все по-голяма част от Мари. Това обаче не правело впечатление на никого, тъй като всички били заети да търсят бърз начин за сбъдване на мечтите си.
Един хубав слънчев ден мантията от светло синьо кадифе станала толкова голяма, че покрила изцяло Мари. От този ден нататък никой никога повече не видял мечтателката. Тя сякаш била потънала в дън земя.
По някаква тъжна случайност, хората разбрали, че се е случило нещо ужасно, едва когато една мечта се сбъднала след цели 6 дни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар