вторник, 15 март 2016 г.

Поетът и Любовта

Върнах се. Или просто минавам от тук. Не знам.

Прелистих страниците на блога и препрочетох някои текстове. Сега се чувствам така сякаш от другата страна на огледалото се е появило отражението на абсолютно чужд човек. През изминалите месеци писането бе затрупано от лавина промени, емоции, вълнения, нови начинания и ежедневие. Думите отказваха да приемат благоприлична форма, а мислите ми се скитаха безпризорни.

След почти едногодишно отсъствие, снощи отворих отново блога и вниманието ми бе приковано от тази публикация. 
Последното изречение продължи да отеква и днес в мислите. Глухо ехо, което гъделичка ъглите на съзнанието ми...

Ще бъде ли поетът поет, ако срещне Любовта и познае щастието?

Поетът срещна Любовта. Тя бе облечена с лятна рокля, косите й бяха още влажни от внезапно излелия се топъл дъжд. Очите й, чисти и искрени, му се усмихваха. Поетът се влюби. Не беше трудно. 

Прибра се в къщи, отвори бутилка вино и писа цяла нощ. Разсипа чувствата си по белите листи. Опиянен от някакво ново вълнение той за първи път остана трезвен. 

На другия ден, поетът отново срещна Любовта. Този път нещо в него се пречупи и той я поздрави. За негова най-голяма изненада тя му се усмихна и отвърна на поздрава му. 

Поетът този път не се прибра сам в къщи, Любовта го последва. 

Няколко месеца по-късно Любовта и Поетът вече живеят заедно. 
Поетът си намери нова работа. Сега той носи риза и сако. Пие по-малко, мечтае по-малко и пише по-малко...



1 коментар: