Пактът за ненападение е развален, фронтовете са установени, оръжията са в готовност... битката може да започне.
Докато бяхме на 13 едно от основните занимания бе плетенето на лепкави мрежи от интриги и клюки в училищния двор. Изискваха се бърз ум и остър език, нахалството беше задължителна квалификация, а липсата на срам предимство.
Неизбежен, дори ключов етап от израстването на всяко момиче и превръщането му в жена.
Аз обаче като едно наивно същество явно съм прекарала твърде дълго време в моя идеалистичен и розов свят. Където хората порастват, трупат разум и опит, осъзнават приоритетите си и живеят живота си без да го усложняват допълнително с игрите от училищния двор. И докато аз съм си губила времето с измислените проблеми в моята лишена от всякакъв смисъл реалност. Някогашните 13 годишни момичета са се превърнали в млади жени, които владеят до съвършенство бойните тактики на женското общуване.
Сега вече разбирам, че съм изостанала в своето развитие и имам още много какво да уча. Смятам себе си за добра ученичка и се надявам да успея да наваксам бързо с пропуснатото. Както изглежда правилата на играта не са се променили много от тогава до днес.
Първата стъпка е печеленето на съюзници. Разбира се винаги трябва да смяташ и с един предател. Много е важно и да следиш противника от близо. С кого говори, на кого се усмихва, как си пие
Нагледен пример: нашето момиче Х има нова рокля. Твоята работа: казваш на Петя, как ти никога не би си купила тази рокля, този цвят трябва да го забранят, защото прави абсолютно всяка жена да изглежда дебела. Петя понеже е добра приятелка споделя на Нина, че ти си казала, че Х изглежда дебела в новата си рокля. Нина си е много близка с Валя. А Валя, абе Валя ти е приятелка, ама... е по-добра приятелка на Х. Останалото е история.
Малките победи носят винаги наслада, но никога не бива да спираш да се стремиш към голямата цел. Нищо, че не е съвсем ясно каква е тя. Единственото, което има значение е всеки ден да измисляш нови и вълнуващи покушения срещу врага.
Припомням си основните тактики, чертая бойни стратегии, точа си ноктите и не мога спра да се питам:
До кога ще играем игрите от училищния двор и в живота?
За някои тези игри са смисъла на живота. За други са средство за постигане на цел. Ставаш жертва на играта в момента, в който влезеш в нея. Най-добрата защита е игнорирането й. Доколкото може и когато може. За съжаление, не винаги може....
ОтговорИзтриванеНе ми остава друго, освен да се съглася напълно с теб :)
Изтриване