Намирам си бяла дървена пейка, с метални орнаменти, на шарена сянка до едно изкуствено езеро. Идилично и дори вълшебно. За миг ми е трудно да повярвам, че съм част от тази идилия. Всичко е на мястото си и е точно такова, каквото трябва да бъде. Обзема ме желание да споделя този миг с целия свят и най-вече с теб. Искам да облегна глава на рамото ти и тихичко да прошепна, колко съм щастлива. Да те въвлека в моя свят и да ти покажа всички онези малки неща, които ме карат да се усмихвам и мисля за теб.
петък, 16 август 2013 г.
Идилия през август
Има нещо успокоително в течащата вода. Обичам фонтаните и красивите паркове. Децата гонят тлъсти патици. Влюбените се разхождат ръка за ръка.
Намирам си бяла дървена пейка, с метални орнаменти, на шарена сянка до едно изкуствено езеро. Идилично и дори вълшебно. За миг ми е трудно да повярвам, че съм част от тази идилия. Всичко е на мястото си и е точно такова, каквото трябва да бъде. Обзема ме желание да споделя този миг с целия свят и най-вече с теб. Искам да облегна глава на рамото ти и тихичко да прошепна, колко съм щастлива. Да те въвлека в моя свят и да ти покажа всички онези малки неща, които ме карат да се усмихвам и мисля за теб.
Намирам си бяла дървена пейка, с метални орнаменти, на шарена сянка до едно изкуствено езеро. Идилично и дори вълшебно. За миг ми е трудно да повярвам, че съм част от тази идилия. Всичко е на мястото си и е точно такова, каквото трябва да бъде. Обзема ме желание да споделя този миг с целия свят и най-вече с теб. Искам да облегна глава на рамото ти и тихичко да прошепна, колко съм щастлива. Да те въвлека в моя свят и да ти покажа всички онези малки неща, които ме карат да се усмихвам и мисля за теб.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар