Оплетени

" Сънувах чудовища, които ядат дъвки..." - още помня как дълго се взирах в теб, сънена и объркана, опитвах да ти разкажа съня си, докато устните ти се разтягаха във все по-широка усмивка. Накрая избухна в смях и ме целуна нежно. Беше хубаво събуждане след лош сън.

Нелепо, малко странно и все пак някак романтично. Чудовища, които ядат дъвки.
Днес вече не сънувам такива сънища, а дори и да се случи не ти ги разказвам. Може би все пак онези чудовища са виновни, оплетоха ни в своите лепкави дъвки. Или пък ние сами се оплетохме?! Не знам.

Спомените ми приливат един в друг и дните вече отдавна са изгубили контурите си. Няма значение, кое кога се случи... Не водя дневник. Останаха чувствата и усещанията да витаят във въздуха и да пропукват тишината.  Връхлитат ме ненадейно, проблясват като светкавици и изчезват преди да успея да ги уловя. Не е достатъчно да върна времето назад. Не искам да преживея всичко отново, искам да продължа да го живея.
Да продължа да сънувам, а после да ти разказвам и да слушам смеха ти.

Но сега когато съм оплетена в лепкавите дъвки, на някакви си чудовища, дето ядат дъвки, частта с продължаването се оказва сложна. Тъпча на едно място, въртя се в кръг и се мъча да уловя някоя светкавица.