Без заглавие, но с послание

Всъщност днес исках да ви разкажа, какво е усещането да лежиш върху тревата в един немски парк. Слънцето да те напича, хората около теб да се смеят, а ти просто си лежиш и да наблюдаваш света от една съвършено нова перспектива. 

Наистина исках и вярвам, че щеше да се получи хубав разказ...

... но за зла беда моята самовлюбеност надделя и ме осени неразумната идея да напиша името на блога си в Google. На пръв поглед невинно и детинско занимание, че кой не е писал името си в Google поне веднъж през живота си, за да види какво ще излезе.

Е, не винаги излизат хубави неща. Понякога още на първата страница те очаква неприятна изненада. И точно заради една подобна изненада сега се чувствам принудена да ви разкажа една малко по-различна история от онази, която бях замислила.

През един слънчев ден една дама или пък един господин /все пак Интернет е пространството на неизчерпаемите възможности/ се разходил/а по страниците на Страсти под звездите. До тук добре, обичам когато хората наминават насам и намират по нещичко за четене.
Та разхождайки се по тези ширини въпросната личност се натъкнала на публикация, която е привлякла вниманието и интереса й. Става все по-хубаво, нали?! Мечтата на всеки пишещ в блог: да има заинтересувани читатели, които го четат с внимание. 
Лирическият герой в тази история до толкова се впечатлил от съответната публикация, че решил да я сподели. Просто перфектно, още една блогърска мечта се сбъдва... И с тази последна мечта идва и краят на вълшебната приказка...

Разочаровахте ли се? Аз, да! Нека да помислим за правдоподобно продължение на тази вълнуваща приказка.

... До къде стигнах? А, да! Вече добре познатият ни главен герой споделя своята любима публикация. Но някак си в целия този сложен процес на copy  - paste нашият герой съвсем случайно, ама наистина без да иска, забравя да опомене източника на въпросната публикация. Липсват линк, автор, та дори и кавички... Но разбира се това е приказка, а в приказките не се правят прибързани изводи и никой не бива да засипва главния герой с грозни обвинения. В приказките се усмихваме и продължаваме наивно да вярваме, че случилото се, не е липса на добра воля, а плод на обикновено разсейване, нали :)


Скъпи приятели, читатели, момичета и момчета, поети и писатели, случайни минувачи и изгубили се стопаджии, интернет сърфисти, търсачи на силни усещания и звезден прах, добре дошли! 

Радвам се, че сте тук! Радвам се, че ме четете! Радвам се, когато коментирате! Радвам се, когато споделяте! Радвам се, когато се свързвате с мен! И искрено се надявам аз също да ви радвам!
Но нека в този целия процес на обменяне на радост не забравяме, че дори и в това странно пространство Интернет съществуват категории и понятия като:

Уважение, възпитание, автор, източник на информация, правила за цитиране, препратки и дори кавички!