Един закъснял разказ за възможно най - вълшебния коледен подарък...
26.12.2014. Първа съвместна Коледа.
Вълнението на празничните дни е премесено с наивно нетърпение и лека форма на нервност. Дали той ще хареса подаръка ми?! А какво ли е намислил той?! Дънки или рокля за празничния обяд... и така нататък и така нататък.
А после и самата размяна на подаръци. Моят подарък бива посрещнат с радост и благодарност. Мисията изпълнена, аз съм на седмото небе и вече спокойна разопаковам малък пакет. Секунди по-късно по лицето ми се спускат сълзи на радост. Той ми бе подарил Париж.
31.12.2014
Пътуваното ни започна рано сутринта. Еднодневна романтична екскурзия за двама. В компанията на един не чак до там романтичен автобус и още двадесетина влюбени. Както винаги при подобни пътувания не липсваха схващания на любопитни места, сън в интересни пози и не чак до там вълнуващи разговори, водени на висок глас от съседните седалки. Неудобствата не бяха обаче от особено значение, защото с всеки изминат километър се приближавах все по-близо до сбъдването на една мечта.
Ранният следобед автобусът паркира на една малка, паралелна на Шанз-Елизе, уличка.
За наша най-голяма изненада зимата бе останала зад гърба ни. Франция ни посрещна с ясно небе и гальовно слънце.
Първите няколко минути цялото ми същество бе в плен на неописуема емоционална вихрушка. Вълнението издигаше гласът ми до плашещи висини. Лицето ми бе скрито зад широка усмивка. Погледът ми жадно попиваше впечатления, а краката ми нервно тъпчеха на едно място в очакване да се разходят по парижките улици.
Само половин час по-късно първоначалната еуфория отстъпи място на кротко щастие. Вече можех да дишам свободно, да се насладя на всеки един миг и да се слея с града.
Казват, че Париж е градът на любовта... Истината, обаче е още по-проста. В Париж обикновените неща се превръщат във вълшебство.
Разходка ръка за ръка с любимия човек е вълнуващо приключение. Да се изгубиш някъде в малките странични улички, само за да зърнеш възрастна дама с тъмно синьо палто, грижливо направена прическа и франзела под ръка.
Да завиеш зад следващия ъгъл и пред очите ти да изскочи Айфеловата кула... Това е Париж.
to be continued...
Няма коментари:
Публикуване на коментар